Как да изберем правилния електрокардиограф

Електрокардиографът (или ЕКГ система) се използва за графично представяне на електрическата активност на сърцето. Тази активност се събира от електроди, поставени на повърхността на кожата. Анализът на електрокардиографията може да открие сърдечни проблеми като скорошни или протичащи сърдечни удари, аритмия, запушване на коронарна артерия, увредени участъци на сърдечния мускул, увеличен сърдечен обем и др.

Какви са основните типове електрокардиографи?

Има два основни типа електрокардиографи, избрани според вида на изследването, което ще се извърши:

• ЕКГ в покой: този вид електрокардиография се извършва в покой по време на преглед или преди операция. Това е основно средство, позволяващо на медицинския персонал да следи общото здравословно състояние на пациента. Електродите, свързани към електрокардиографа, се поставят върху голата кожа на пациента (която е избръсната и почистена) на различни места по тялото (торс, китка, глезен). Те ще улавят сърдечната електрическа активност. Трябва да се поставят поне шест електрода върху кожата на пациента, но е обичайно да се използват 12, 15 или дори 18.
• Стрес тест ЕКГ: този вид електрокардиография се извършва по време на физическа активност, за пациенти с, например, сърцебиене или болка в гърдите. По време на сесията пациентът трябва да полага все по-интензивни физически усилия - обикновено той или тя е на бягаща пътека, като скоростта се увеличава постепенно. Прегледът трае средно от 10 до 30 минути. Електродите (по-малко, отколкото на ЕКГ в покой) са свързани към система, която понякога измерва също и дихателната честота и кръвното налягане.

Какво представляват "каналите" на електрокардиографа?

Електрокардиографите улавят напреженията, свързани със сърдечната дейност, чрез електроди, поставени на конкретни места по тялото. Местоположението на тези електроди позволява да се наблюдава електрическата активност на сърцето от различни ъгли. Всяко от тези напрежения се показва като "канал" на разпечатката на ЕКГ.

Следователно, всеки канал представлява диференциалното напрежение между два електрода или диференциалното напрежение между един електрод и средното напрежение на няколко електрода. Различните комбинации от измерени напрежения означават, че се показват повече канали, отколкото са наличните електродите.

Основен брой канали:

• 12 канала
• 6 канала
• 3 канала
• 1 канал

Как да изберем броя на електродите?

Броят на електродите е определящ за точността на диагнозата: колкото повече са електродите, толкова по-надежден и точен ще бъде диагнозата.

Електрокардиограф с четири отвеждания (три електрода и един заземяващ) позволява основно наблюдение. Той може да измерва сърдечната честота, да анализира промяната й, да визуализира P вълни, QRS комплекс и T вълни. Обикновено електродите се поставят върху китките и глезените. Тези на двете ръце и на левия крак отразяват електрическите вариации на сърцето, докато този на десния крак служи за заземяване.

Електрокардиограф с 12 отвеждания осигурява по-прецизна и точна диагноза чрез елиминиране на шума и смущения от някои от тях. Освен това дава възможност да се прецизира диагнозата върху конкретна част от сърцето. Стандартен електрокардиограф с 12 отвеждания включва шест периферни (наричани още отвеждания на крайниците) и шест прекордиални (наричани също гръдни отвеждания).

Какви са различните видове ЕКГ електроди?

Видовете електроди варират в зависимост от няколко фактора:

• В зависимост дали ще се използват за педиатрични или възрастни грижи. Електродите, предназначени за деца и бебета, имат по-малък диаметър от тези за възрастни.
• Метод за фиксация: метални вендузи (наричани още крушови електроди), електроди под налягане, затягащи електроди, заключващи електроди (които могат да се използват с кабели, оборудвани със скоби тип „крокодил“), електроди за клипс (предназначени за стрес тестове и могат да се използват с кабели, оборудвани с „бананови" тапи).
• Срок на експлоатация: за многократна или еднократна употреба. Електродите за многократна употреба често са с метални вендузи или скоби. Електродите за еднократна употреба са основно заключващи електроди и универсални електроди под налягане. В последния случай използването на този тип електроди изисква прилагането на електропроводим гел. Има и електроди с по-силно лепило. Те са в състояние да се залепят за кожата в продължение на няколко часа и често се използват в интензивни отделения и операционни зали. Тези електроди може да имат също и конектори или скоби.

Какви опции са налични към електрокардиографите?

Има различни опции, за да се получи по-пълна диагноза. Някои от тях например позволяват:

• Дългосрочен (или продължителен) мониторинг: когато кардиологът подозира аномалия в сърдечната дейност, той може да поиска продължителна електрокардиография. Тогава записът се прави за период от 24 до 48 часа, като се използват електроди, поставени на гърдите на пациента и свързани в калъф, носен на колана или като огърлица около врата. През целия период на запис пациентът трябва да избягва да се къпе и също да записва периодите на активност и почивка, както и всички симптоми, които може да е изпитал. Това ще улесни интерпретацията на резултатите след това.
• Автоматичен анализ на електрокардиограмата: повечето ЕКГ системи вече са оборудвани със софтуер, който автоматично анализира отчетените сигнали, с цел директно засичане на патологии на миокарда.
• Безжична връзка: някои ЕКГ системи биват безжични. Това означава, че системата може да бъде инсталирана по-бързо, правейки я по-удобна за специалиста. Липсата на кабели също намалява част от смущенията, като по този начин насърчава надеждни резултати.
• Разширен сърдечен мониторинг: За да се регистрира активността на сърцето на пациента за дълъг период от време, под кожата може да се имплантира имплантируема ЕКГ система за непрекъснато наблюдение на сърдечната честота. Тя може да остане под кожата една година и да предава събраните данни по радиовълни.

Какви проблеми могат да бъдат идентифицирани с електрокардиограма?

Анализът на електрокардиограмата е богата информация за кардиолога. Сърдечните патологии, които могат да бъдат открити чрез анализ на ЕКГ, включват:

• Ускорен идиовентрикуларен ритъм
• Ускорен сърдечен ритъм
• Бедрен блок
• Асистолия (сърдечна недостатъчност)
• Тахикардия
• Предсърдно трептене
• Неизправност на пейсмейкъра
• Сърдечен арест
• Аритмия
• Брадикардия
• Вентрикуларна или артериална фибрилация
• Синдром на Волф-Паркинсон-Уайт /Wolff-Parkinson-White (WPW) syndrome/
• Синусова дисфункция

  

Източник: MedicalExpo